Вчера ме оперираха,
Събудих се със съвсем ясна мисъл, помнех всичко (е, до момента
в който ме нокаутираха .
On Wed, 25 Oct 2023 15:31:07 -0700 (PDT), Радостина wrote:
Вчера ме оперираха,
Със сонда, предполагам?
Един тумор ли и къде?
На слука, майка ми имаше една позната която живя над 50 години след
премахнат рак на гърдата, пожелавам и на теб такава ремисия.
Събудих се със съвсем ясна мисъл, помнех всичко (е, до момента
в който ме нокаутираха .
Сигурно има период който не си спомняш, но е трябвало да питаш в момента
колко е часът и да видиш кога си излезла от операционната.
Вчера ме оперираха, никой освен двете ми деца не знаеше.
Аз дори на тях не исках да казвам, но в крайна сметка осъзнах,
че някой трябва да ме закара и да ме вземе. И евентуално да се грижи за
мен ако се наложи.
Дори скорошната ми активност тук беше за да ми отнема мислите от
предстоящата операция. Никога през живота си не съм имала никаква
операция и единственото ми пребиваване в болница е било когато раждах
децата си.
Ще прескоча подготовката за операцията, не е толкова интересно.
Вкараха ме в операционната, а леглото за операция толкова тясно, едва ме
побра:-), изобщо не изглеждаше като тези на филмите. Общо взето дървен
твърд нар с бели чаршафи отгоре. Казах им да не ми дават никакви
обезболяващи по време на операцията, сложиха ми маска и ми казаха - това
е само кислород, излъгаха ме гадовете :-) докато маската беше на мен,
вкараха упойката през IV-то и повече нищо не помня.
По едно време сънувам нещо хубаво, но не помня какво, но в същто време и
сънувам че ме боли... и се събудих, отворих очи, болката ме събуди.
Срещу мен врати на тоалетни. Веднага осъзнах, че вече не съм в
операционната. Бяха ме наплашили, че като се събудя, може нищо да не
помня, да не знам къде съм... Събудих се със съвсем ясна мисъл, помнех
всичко (е, до момента в който ме нокаутираха :-). И знаете ли какъв ми
беше първият въпрос? - Колко е часът и откога съм тук, в recovery room?
:-) Болеше, но реших да търпя. По принцип издържам доста на болка.
В един момент обаче болката стана интензивна и помолих за
болкоуспокояващо, онази ми сложи нещо през IV-то и мен моментално ме
стегна главата, започна да ми се повръща и питам - какво ми даде, онази
вика фентанил. Ама краво смотана :-), аз отказах наркотични обезболяващи
по време на операцията, ти сега ме наблъска с такова, щях да си
изповръщам червата, добре че през IV-то ми сложи веднага лекарство
против повръщане. Не питах какво ми даде. Имам по принцип ужасна
непоносимост към лекарства, към някои и алергии.
Изписаха ми 4 обезболяващи, с различна сила, от тайленол до оксикодон.
Казах си, ще търпя докато мога. Аз по принцип повръщам дори от тайленол,
казвала съм ви... Ами, 24 часа по-късно, не съм взимала обезболяващи.
Боли, ама е поносимо. Дори ходих да пазарувам. И една мисъл се върти в
главата ми - колко ли върви оксикодон на черния пазар :-))) както съм
закъсала за пари.
On Wednesday, October 25, 2023 at 10:35:24 PM UTC-7, Nick wrote:
On Thu, 26 Oct 2023 02:38:05 -0000 (UTC), chorbalan wrote:
On Wed, 25 Oct 2023 15:31:07 -0700 (PDT), Радостина wrote:
Вчера ме оперираха,
Със сонда, предполагам?
Един тумор ли и къде?
На слука, майка ми имаше една позната която живя над 50 години след
премахнат рак на гърдата, пожелавам и на теб такава ремисия.
Събудих се със съвсем ясна мисъл, помнех всичко (е, до момента в
който ме нокаутираха .
Сигурно има период който не си спомняш, но е трябвало да питаш в
момента колко е часът и да видиш кога си излезла от операционната.
Ако си в състояние да мислиш за това :)
Ама и двамата не четете :-)
Точно това питах, веднага след събуждането.
Отворих очи и първото нещо, което видях бчха тоалетните и разбрах че съм
в реанимация.
Сестрата видя, че отворих очи и каза: А, вие се събудихте! и аз веднага
попитах колко е часа,
беше 4:48 следобяд, а в операционната влязох в 1:38 следобяд. Сестрата
каза че са ме докарали 5-10 мин преди това.
Е, аз поне се осъзнавах в реанимацията, а не в коридора.
Никакъв коридор, Ник.
Не знам как са в БГ, но тук и бърза помощ, и реанимация, и където беше
подготовката за операцията,
са огромни стаи и пациентите са разделени само със завеси, край всяко
легло има стол и компютър за сестрата, лекарства, систеам и тн. Тоалетни
има на всеки 10 метра, вътре в тази огромна стая, за да не трябва да
ходиш дълго. Аз всъщност се радвах че тоалетната е тояно пред мен ако ми
се наложи. Но не, в коридрите тук няма никой.
Май не четеш това беше първият ми въпрос. Операцията беше траяла 3
часа, точно колкото ми казаха, а в реанимация бях от 5-10 мин. Но от
операцията нямаш никакви спомени.
On Thursday, October 26, 2023 at 4:32:02 AM UTC-7, Радостина wrote:91MyMXmnnJL._AC_UF894,1000_QL80_.jpg
On Wednesday, October 25, 2023 at 10:35:24 PM UTC-7, Nick wrote:
Нещо ей такова, но много по-луксозно и съвременно.
https://m.media-amazon.com/images/I/
Ок намерих снимка копто е по-близо до действителността но е още по-добреsacramento-surge-space-2011422.jpg
и леглата не са толкова близо https://media.bizj.us/view/img/12179666/kaiser-permanente-south-
On Thursday, October 26, 2023 at 9:11:53 AM UTC-7, Nick wrote:
On Thu, 26 Oct 2023 04:32:01 -0700 (PDT), Радостина wrote:
Е, аз съм усещал как повръщам, как сестрата ми е слагала легенче до
устата за да повръщам, чак след време се събудих като голям човек. На
една от другите операции помня, че ги слушах две сестри как си
говореха, че съм кръвнал и усетих как ми сменяха превръзката.
Е, това е било в реанимация, не операционната.
Аз затова бях много учудена, събудих се все едно се събуждам съвсем
нормално сутрин, само болката... иначе абсолютно нищо, ни гадене, ни
умора, бе нищо.
Ако не беше болката, щеше да е съвсем нормално събуждане.
Явно тази упойка е добра, той Майкъл Джаксън я ползваше за спане.
беше 4:48 следобяд, а в операционната влязох в 1:38 следобяд.
Сестрата каза че са ме докарали 5-10 мин преди това.
Е, значи бързо си се осъзнала. Но доколкото си спомням, тези упойки
минават бързо след като анестизиолога ги спре.
Да, точно така, краткодействащи са.
Но чувството че ти се губят напълно 3 часа от живота си е страшничко,
поне за мен.
On Thursday, October 26, 2023 at 9:15:48 AM UTC-7, Nick wrote:
On Thu, 26 Oct 2023 04:04:43 -0700 (PDT), Радостина wrote:
Май не четеш това беше първият ми въпрос. Операцията беше траяла 3
часа, точно колкото ми казаха, а в реанимация бях от 5-10 мин. Но от
операцията нямаш никакви спомени.
Joy, няма как да имаш спомени от самата операция, ако си под пълна
упойка.
На едната помня само, че си казахме „здрасти“ с анестезиолога и
следващите ми спомени бяха вече след операцията, в реанимацията, когато
бавно съм се връщал в съзнание.
Иначе пълна черна дупка по време на самата операция. Съвсем друго е,
когато не си под пълна упойка - тогава обикновено си говориш поне с
анестезиологичната сестра :)
Именно, пълна черна дупка. Аз бях много учудена че упойката явно действа
моментално.
Мислех че ще заспивам постепенно. направо ме отряза изведнъж. Първото ми
такова преживяване.
Иначе съм имала само локални упойки при зъболекаря.
Сложиха ми кислородната маска, казаха това е само кислород и това е
последното нещо, което помня.
След това ме събуди болката и ми прекъсна хубавия сън, който не помня,
но помня че исках още да го сънувам. :-)
| Sysop: | Keyop |
|---|---|
| Location: | Huddersfield, West Yorkshire, UK |
| Users: | 307 |
| Nodes: | 16 (2 / 14) |
| Uptime: | 68:51:44 |
| Calls: | 6,915 |
| Files: | 12,379 |
| Messages: | 5,431,889 |